Джейкъб Л. Морено – “ШЕКСПИР И ПСИХОДРАМАТА”

Новите идеи, които психодрамата може да внесе в съвременната драма и театър биха могли да бъдат илюстрирани като се замислим каква би била реакцията на Шекспир, авторът на Хамлет, ако той се сблъскаше с едно действително изпитание. Нека за миг да си представим как той седи зад бюрото си в своя дом в Страдфорд и съчинява драмата за Хамлет, Датския принц, чиято история е открил в някаква историческа книга. Той размишлява върху нея, води си бележки за новата пиеса, записва сцените и диалозите така както се раждат в главата му. Изведнъж се сепва от силно тропане. Той отваря вратата и вижда на прага да стои неканен гостенин.

Непознатият: Вие ли сте Шекспир? Доктор Шекспир? Аз се казвам Хамлет.

Шекспир: Хамлет, Датския принц?

Хамлет: Да, аз съм. И съм в шок.

Шекспир: Какво се е случило, принце?

Хамлет: Разхождах се из своя замък. Луната блестеше и тогава видях покойния си баща, който стоеше право пред мен и беше точно толкова истински, колкото сте и вие сега. И той ме заговори.

В този момент Шекспир започва трескаво да обмисля как да се отърве от този побъркан. Все пак той е Шекспир от ХVІ-ти век.

Шекспир: Вие навярно сте истинския Хамлет, но аз нямам нужда от вас. Пиесата е почти готова. Това, от което имам нужда е актьор за главната роля.

А сега нека направим така, че Шекспир отново да се роди в Страдфорд, но в друго време. Той отново седи зад бюрото си. Оглежда непознатия с удивление. После оставя историческата книга и сценария на пода.

Шекспир: Това е просто невероятно! (Приближава се до човека, стоящ пред него) Извинете, нали не възразявате да Ви докосна? Нима това си ти? Ти си истински! (Ходи напред и назад, после сграбчва Хамлет за ръката) Кажи ми, Хамлет, ти наистина ли видя със собствените си очи своя покоен баща?

Хамлет: Да, Шекспир! Току-що. И изпаднах в шок. В момента съм в силен стрес.

Шекспир: Той на земята ли стоеше?

Хамлет: Не, сър, висеше във въздуха.

Шекспир: А как изглеждаше?

Хамлет: Беше по-висок отколкото приживе, почти седем фута на височина. Беше прозрачен, а когато се опитах да го докосна изчезна.

Шекспир: Ти говори ли с него?

Хамлет: Не, но той се обърна на два пъти към мен. Отначало гласът му беше мек, а после започна да говори сякаш беше прегракнал. Сега като говоря за него имам чувството, че той усеща това и може да ме открие тук.

Шекспир: Погледни, Хамлет, ние всъщност не сме сами. Тук са и моите приятели – мъж и жена.

Хамлет: Баща ми ме преследва. Помогни ми, Шекспир!

Шекспир: Ще мога да ти помогна по-добре ако видя баща ти и си поговоря с него точно така, както си разговарял и ти. Може би някой от тези хора които седят тук би могъл да изиграе баща ти?

(От първия ред става възрастен мъж и се доближава до Хамлет като спира на три крачки от него).

Шекспир: (към Хамлет) Разкажи му как изглеждаше баща ти и какво правеше; къде стоеше, какво казваше.

Хамлет: Не мога, невъзможно е. Много ми е трудно да си спомня. (Обръща се към възрастния мъж, помощния Аз) Отначало той стоеше на колене, а главата му се наклони настрани, ето така.

Помощният Аз внимателно наблюдава Хамлет. Опитва се да имитира баща му – застава на колене и скланя глава.

Хамлет: Не така. Баща ми наклони главата си, а не се покланяше като него. Гледаше надолу, но също гледаше и към мен. Ти си лош актьор! (Избутва го)Спомних си как беше в действителност. Стани, човече, нека опита някой друг.

На сцената се качва друг помощен Аз.

Хамлет: Разхождах се из замъка и мислех за майка си, когато чух някой да произнася името ми. Той стоеше на стълбището.

Помощният Аз се качва на стълбището.

Хамлет: Най-горе.

Помощният Аз се изкачва на най-високото място.

Хамлет: Това се случваше около една от колоните на замъка, затова и не можех да виждам дясната част от лицето му. Едното око беше леко закрито.

Помощният Аз се обръща и закрива едното си око.

Хамлет: Луната светеше точно над него. Баща ми задвижи устни сякаш се опитваше да каже нещо.

Помощният Аз започва да движи устни като че ли иска да произнесе нещо, но не може.

Хамлет: И тогава баща ми изрече: “Ти си крал на Дания” – и така три пъти подред.

Помощният Аз: (понижава глас и произнася три пъти, обръщайки се към Хамлет) Ти си крал на Дания.

Хамлет: (озлобено) Гласът му изобщо не беше такъв! Беше мек, но силен.

Шекспир: Хамлет, защо сам не ми покажеш как беше? Ти си бил там, а и познаваш баща си по-добре отколкото тези непознати.

Хамлет влиза в ролята на бащата. Той се изкачва до колоната, оглежда замъка и гласът му със слаб стон започва да излиза от него.

Хамлет: (в ролята на бащата) Ти си крал на Дания.

Шекспир: Какво стана? Защо трепериш?

Хамлет: Току-що чух гласа на баща ми. Идваше оттам.

Шекспир: Откъде?

Хамлет се изкачва на най-високата точка на сцената.

Хамлет: Оттук, от този ъгъл, на 11 фута от мястото където съм. Беше като шепот.

Хамлет: (като баща си, с тих глас) Призови народа на Дания на оръжие! (обяснява) После се обърна ей-така. (Като баща си се обръща и удря по вратата)Призови народа на Дания на оръжие и убий предателите!

Шекспир: (прекъсва го) Ти това ли искаш, да убиеш?

Хамлет: (изненадан, сваля маската на баща си и говори от свое име) Искам да видя майка си. Доведи я.

Един помощен Аз излиза на сцената и заема ролята на майка му. Хамлет играе, в ролята на Хамлет.

Сцена между кралицата и Хамлет.

След това Хамлет пожелава да доведат втория му баща, новия крал. Помощен аз заема неговото място.

Сцена между новия крал и Хамлет в ролята на баща си.

После Хамлет заема ролята на своя пастрок и пресъздава сцена, в която той прави любов с майка му.

Сцена между Хамлет като нов крал и кралицата, майката на Хамлет.

Накрая той пожелава да види Офелия. Младо момиче като помощен Аз заема нейното място. Сцена между Хамлет и Офелия.

Така, стъпка по стъпка, пред очите ни от нищото израсна психодрамата на Хамлет. Ние сме гледали различни версии на Хамлет и сме видели не една Офелия. Ала необикновеното в това произведение беше, че вместо Шекспир като писател и режисьор да срещне актьор, който да пресъздаде ролята на Хамлет, ние видяхме истинския Хамлет да се среща с истинския Шекспир. Лудостта се превърна в реалност; Шекспир свали маската на писател и на негово място се появи личността, човека, с неговите достойнства и слабости, желания и амбиции. Всичко беше дело на реални хора, реалният Шекспир се сблъска с един истински Хамлет. И помощните Азове, които дойдоха да им помагат не бяха актьори, а приятели; те пресъздадоха на сцената вътрешния свят на Хамлет, който той се опитваше да разбере.

На пръв поглед това изглежда като нов тип драма, своеобразен синтез между театър и приют за душевноболни; между драма и психиатрия – един вид “Шекспирова психиатрия”. Но ако се вгледаме по-внимателно ще забележим, че това не е ново направление в драмата, а по-скоро завръщане към нейното status nascendi, завръщане към първоизточника. Дълго преди писателите да достигнат до създаването на Хамлет и актьорите да изиграят неговия образ са живели хиляди Хамлетовци, Отеловци и Макбетовци. Те идват в историческите книги и в учебниците от самия живот. Драматургът ги открива едва в книгите. Но психодраматистът ги е срещнал преди те да попаднат в книгите Той се е срещнал с реалния Хамлет и реалния Шекспир тук и сега, на сцената на психодраматичния театър.

---